Открих безценна перла, в мътна и страшна за мене вода.

Страхувах се, да се пресегна, и да я сложа в своята ръка.

Гледах само отстрани, с искрящи искащи очи.          

Нахлуваха в главата ми мечти, изпълваха лицето ми с лъчи.

Но онзи страх, от болката зловеща, не спираше да ме държи.

Обгърнал ме в прегръдка тежка, засенчваше красивите мечти.

Но тази перла, тъй чиста и невинна, стоеше там и то за мен.

Страхът надвивайки с усмивка, разхлаби възела на този плен.

Ръка подаде ми, и аз я хванах, най-топлата ръка прегърна ме.

Усетих нежен галещ пламък, когато той заставаше до мен.

С очи големи топли и кафеви, показваше ми онова,

Което исках да открия, от как познавам любовта.

Сега сияя, радвам се, живея, откривам малките неща,

И мога да поспоря с всеки, твърдял, че мит е любовта!!!