Другата в мен

е при тебе.

Безвъзвратно...

Неподарените рози

посърнаха

и в пепел от рози

я превърнаха.

Сега е

в орехова черупка,

костелива от чакане.

Разбира се,

можеш да я счупиш,

но пак ще е болка.

Някой,

някъде,

някога,

бе казал -

щом можеш

да живееш

минута

без някого,

значи

си пленник

на тъжна

илюзия.

Другата в мен

оставих при тебе.

Затова

сега

на разсъмване,

двамата

ви целувам...

за сбогом...

с пепелта

от твоите рози.