По залез, ако тръгнеш в моя ден,

звездите ще изгубят своя облик.

Ако не си във бъдното до мен,

лъчите слънчеви не ще ме топлят.

И ще настанат бури и мъгли

в душата ми от пъстри спомени.

Ще те очаквам с първите петли,

каквато съм за теб – без домино.

Ако те нямам в утрешния ден,

цветята ще обронят цветовете си.

И шарения техен фин сатен

ще потъмнее, сгърчил се в нозете ми.

В очите ми ще се закотвят облаци,

ще блика дъжд през нежните клепачи.

Речта ми песенна и огнена,

без жал ще я притиснат щипки рачи.

Ако не мога да те имам без предел,

сърцето ми ще се разбие във скалите.

За туй пази го в тебе, с дарба на орел

и никога не ще ми се наситиш!

 
Радостина Драгоева