Пак мъничка съм. Лишейче в гората.
Израснало под сянка на дърво.
Със поглед взрян нагоре в небесата
проблясващо във клонки от сребро.
Приседнала смирено на земята,
разпуснала в очакване коси.
Ръце протягам аз към светлината
Прегръщам я със блеснали очи.
Усмихвам се. Приемам благодата.
Докосвам с обич сродната душа.
Потръпва тя. Целува ме в отплата
и става радост лятната гора.
В хор запяват птици, заклинания.
Прошушва вятър, галещи слова.
\"Пазете любовта СИ, че мечтания
превръщат лишейчето във съдба!\"