Единствена ли съм? Не зная!
Мигът понякога боли.
Излиза вятър в тиха стая
и брули белите стени.
Въпроси сто се запечатват,
къде, кога, защо и как...
В една съдба, в мечта - омая,
разцъфва роза, с ален флаг.
В поле огромно червенее,
пламти сред сива суета.
Таванът ням над нас светлее.
Опиянен е. Красота.
Единствена ли съм!? Не зная!
Но в този миг. Да, тук. Сега.
Животът, тази малка стая,
подрежда в пъзел... любовта.