*

Сама съм - тук, където всичко

напомня твойте пролетни черти.

Тук даже въздуха на теб прилича

и стреля синьо - с твоите очи...

*

А твоят дъх... стенание след полъх,

обгръща до забрава моя ден.

Ръцете твои... нишки на топола,

протегнала две клончици след мен.

*

Гласа ти чувам... ехо сред пустиня,

тук словото със твоя глас ехти.

И уж свободна, някак съм... робиня

в покой привиден, в който ме държиш...

*

Дори да искам - как да се опазя,

въртя се в лутане едно и също...

Тук всички пътища еднакво блазнят

и който да поема - все се връщам!!!