Нямаме обща пътека...
С теб извървяхме докрай!
Пътя, който ни свързваше
И вече за сбогом е време...
Нямаме обща пътека...
Нямаме общи неща...
Нямаме вече дори общи усмивки...
Не бих го повярвала...
Не бих... но... света не е измислен...
С теб един до друг мълчим неловко...
Няма дори общи приказки...
Боли... от спомена...
от общото ни минало...
Онова, в което бяхме само ние двамата...
Онова, в което смеехме се до забрава...
Миналото дето ни сплотяваше...
И ни правеше щастливи... но забравихме...
Забравихме да го запазим...
Забравихме да грабнеме мига...
Оставихме го да си иде...
Сега, мълчание неловко
помежду ни място си намери...
Вече нямаме обща пътека...
Единствено спомени... От които боли....