Път към вечността
Пламъчето бавно избледнява...
Празнотата ме изпълва
до полуда, не прощава.
Вече спря и да се съмва...
Денят превърна се в заблуда,
донесе мрака, сънищата взе...
Сам, във себе си изгубен,
пътя празен аз поех!
Живот безплътен не мога да живея,
искрящ с фалшива топлина!
В компания на сенки, душата да пилея
за късче слаба, бледа светлина...
В лабиринт от звуци търся тишина,
в земя на мъртви диря живите цветя...
Очите слепи отнеха реалността,
оставиха ме сам да търся вечността...