През очите ти влязох във Рая,
отворили широко врата
и объркана взех да се мая -
накъде да поема сега?

Зад гърба ми болка стаена
с тишината в гърдите тежи,
а ти - взрял се с очите засмени,
щедро разпръскваш искри.

Да поема ли смело ръцете
протегнати топло към мен -
започна да пита сърцето,
а аз се обърках съвсем.

Привлича ме топлият пламък
на твоите мъжки черти -
ще затворя очи, ще се сгуша,
сърцето не лъже, нали?