Нощ след нощ те сънувах, всеки ден те копнях.
По пътеки от тръни все към тебе вървях
и с ръце изранени, свити в няма молба,
бавно - камък по камък, преобръщах света.
Всяка мъка изплаках, всяка болка попих
и от всяка отрова малка глътка изпих.
През морета, пустини, планини, езера,
неотлъчно те търсех - тебе - моя мечта.
Върхове покорявах, с ветровете летях,
във вулканите древни вместо лава горях.
Всяка зима умирах като лист под снега
и отново се раждах като феникс в прахта.
И открих те... където не очаквах дори:
бе родил се в сърцето, кърмен с мойте сълзи,
с мене, рамо до рамо, бе пребродил света,
бил си тук и когато мислех, че съм сама.
Има те, знам, усещам как в гърдите туптиш,
като буйна жарава как в кръвта ми кипиш,
моя първа-последна споделена любов,
нежност, блян и утеха - съкровен благослов.