ПАК СЕ СПУСКА НОЩТА,
И ГАЛИ ВСИЧКО В МЕН.
ЗАЩО ТОГАВА УСЕЩАМ САМОТА,
КАКТО Е И ВСЕКИ ДЕН?

ЗВЕЗДИТЕ СЕ УСМИХВАТ НЕЖНО,
И УСЕЩАТ БОЛКА В МЕН.
КАК СЪНЯТ БАВНО МЕ НАПУСКА,
И КАК СИ ТРЪГВАШ ТИ ОТ МЕН.

МРАКА ЖАДНО МЕ ПРЕГРЪЩА,
СТЕНАТ МОИТЕ СЛОВА,
И ОЧИТЕ МИ ТЕ ТЪРСЯТ,
КАДЕ СИ ТИ СЕГА?

ТИШИНАТА РОНИ СЪЛЗИ,
И СЪРЦЕТО МЕ БОЛИ ОТ ТЕБ.
ПРОКАРВАМ ТИХО СВОИТЕ ПРЪСТИ,
В КОСИТЕ СИ, ЗА ДА... УСЕТЯ ТЕБ.

БОЛКАТА ТАКА Е СИЛНА,
САМОТАТА Е ЖЕСТОКА.
ИСКАХ САМО ТВОЯТА УСМИВКА,
А НЕ САМОТА И БОЛКА.

НОЩ БЕЗ ТЕБ,
ОЩЕ МАЛКО И ЩЕ СВЪРШИ.
НО В ДЕНЯ ОТНОВО ЩЕ ТЕ ТЪРСЯ,
И ЩЕ ПРОТЯГАМ СВОИТЕ ПРЪСТИ.

ЩЕ ПРОТЯГАМ ПРЪСТИ КЪМ БЕЗКРАЯ,
ЗА ДА ДОКОСНА ОТНОВО ТЕБ.
МИРАЖ СИ ТИ ТОВА ГО ЗНАЯ,
НО ТОВА Е ПЪРВА НОЩ БЕЗ ТЕБ.