Ухае ли вятъра на моите коси,
които гърдите ти галеха снощи...
Довява ли спомен? Как аз и ти...
До лудост желахме телата горещи!
Рисуваш ли бавно извивките нежни,
изчезващи тихо в дъждовната хлад,
потъваш ли жадно във нови копнежи,
за страст сред заспалия град!
Очите затваряш ли, за миг да си спомниш,
на устните жаркия допир по теб
и как не успяваше дори да говориш...
Вопли и стонове редяхме в куплет...