Със сребърни звезди ли е посипан

или с посоки, пътят към града.

Последна нота саксофон изхлипа,

без грях виновен, после замълча.

А аз допуснах плътните завеси

в очите си невиждащо-червени.

Балон изгубен вятърът отнесе,

но пъстър полъх си остана в мене.

Очакват ме поредните кофражи

на небостъргача, който си отглеждам.

Аз себе си не сменям във пейзажа.

Не пускам края на кълбото прежда.

Със сребърни звезди ли е посипан

или с парченца вехто огледало...

Така не литнах. Само се оплитам.

А там, зад булото, градът бе в бяло.