Парченца лед сърцето ми смразяват,

усещам ги щом остана сама,

една чувство смущава душата,

една мисъл заражда се в мен.

Заставам пред огледалото чисто и виждам познат силует,

виждам себе си, моята същност, 

разбирам, че нямам късмет.

Знам, че толкова много години

аз се лутам в свят на мечти

и мечтая да срещна аз някой,

този някой аз знам, че си Ти...

Любовта покрай мене минава,

любовта все край мене кръжи,

за любов аз често копнея,

за малко обич дори.

Все я търся и все съм нещастна

щом остана отново сама,

щом намеря я все е прекрасна,

но това е за ден или два.

После пак ми омръзва от нея,

после пак я отблъсквам от мен...

и така продължава живота,

уж се влюбвам, а все съм сама,

но любов аз не спирам да търся

и оставям разбити сърца,

а време нямам да пилея,

за да вярвам в чудеса.

И знам, че ще дойде момента,

когато ще спреш Ти до мен

и тогава ще трепне сърцето,

ще стопиш ти парченцата лед.