Веднъж да беше казал, че ме искаш!
Да беше яростно ме пожелал.
Да бе объркал всичките ми мисли,
сърцето си за малко да ми беше дал!

Да беше ме почакал постепенно
да разгърна своята моминска хубост.
Красива съм, такава съм родена,
но душата ми е пълен хаос и лудост.

Да беше взел парче от лудостта ми,
да беше се разходил по леда,
да беше ме прегърнал безпричинно,
да беше ме целунал под дъжда.

И тази вечер пак те бях отминала.
Да беше взел парче от лудостта ми.
Криехме страстта си неизстинала,
превърнала във рими любовта ми.