Парче от ангел


Парченце ангел подари ми,
перце,сълза или очи,
за любовта ни няма мерни сили,
след нас дълго ще искри.

Какво от туй, че утре няма да ме има,
ти ангел си, а демонът заключен е във мен,
това не пречи да съм ти любима,
а ти ще си любим до сетния ми ден.

Парченце ангел подари ми,
а аз ще ти даря рогце,
не е много, но това си имам,
приеми го от сърце.

Сърце ли? Имаш ли такова?
Половината от него ти ми дай,
помогни и аз да мога
да ида в истинския рай.

До днес, аз без сърце обичах,
на место лед - сега гори,
това ли чувстваше,кажи ми,
любов ли е - тя чак боли.

А как се справяш със лъжата?
Трудно е да свикна със това,
гневът, страхът и суетата,
изобщо спиш ли през нощта?

Обичам те, това е важно,
съвестта ми сви се на кълбо,
обичай ме, това е важно,
сърцето все пак е добро!

Тежи ми да го имам, аз признавам,
но струва си пред хиляди злини,
да те обичам, притежавам,
сърцето ни в едно да затупти!