Не искам да остана в стаята сама,

 заключена, самотна, бездиханна.

 И да чакам ти да дойдеш в съня,

 облян от светлина омайна.

 Не искам да поглеждам през прозореца навън,

 и в отражение да видя своите сълзи.

 Замечтана да се сетя аз за оня пън

 и за думите ти : "С мен няма да боли"!

 Аз искам да усетя твоите целувки,

наяве, не само спомен да са те!

Копнея аз за нашите милувки,

 и те викам пак в моето сърце.

Аз искам да погаля твоите очи

 и да се взра в тях с поглед благ.

 Стон надига се в моите гърди:

"Винаги бъди за мене драг!!!"