Ти надали ще прочетеш това...

но аз ти пиша.

Ти надали ще разбереш сега...

но аз ти пиша.

Отново си пред мен

и пак далече си...

Малко променен,

но пак прекрасен си!!!

Ти няма да си мой,

аз няма да съм твоя...

Не ме поглеждай

и не ме моли...

Нямам сили да преборя

чувствата напиращи в сърцето ми...

Няма да успея да забравя

смеха ти, погледа и... нежността...

Не ме поглеждай, и не се усмихвай,

не ме докосвай с пареща ръка!!!

Сега си забранен! Сега съм забранена!

Сега аз нямам място в твоя дом...

Нищо че съм тук, покорна и смирена...

Нищо, че не искам да си тръгвам пак!

Изпрати ме тихо до вратата

не ме прегръщай

и недей плачи...

Аз нямам право да съм с тебе,

но няма как в дома си да изтриеш моите следи!!!

Защо съм тук?

Какво направих?

Как попаднах в този лабиринт?

Откъде да взема сили да изляза...

от живота и от мислите си да те залича...