Тя буди изгревa с целувка
  и мрак в ръцете си събира!
  Дори за сутрешна милувка,
  пред нея слънцето се спира!

  Играе с вятър причудливо,  
  и сивото небе сломи!
  Как огнен лъч... красиво,
  е вплетен в нейните коси!

  Мечтах,притворих си очите,
  от щастие пророних и сълзи!
  Разбрах далече - от звездите,
  е паднал ангел и това си Ти!