" ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ..."
Прохладна вечер... Мараня...
В душата ми сълзи горещи...
Обичам те... Обичаш ли ме ти?
Самотни птици - някъде далече...
Не те виня... Не падам на колене...
Не искам твоята, докосната сълза,
а само миг, единствен миг от нежност -
бленувана, жадувана сега...
Поспри! Не си отивай още!
Остани! Обичай ме, люби...
Дали самотни сме във нощите?
Спри до мене и ми разкажи!!!
Обичам те! Обичаш ме все още...
Копнееш моята душа...
Но тя отлитна някъде далече -
идва гостенката ми Смъртта...
Не се отчайвай! Целуни ме!
Докосни ме с треперещи ръце...
Отивам си... Не е далече -
мига на нашата Съдба...
27.08.2008г.
Галина Москова