И преди, и сега
аз те любя така
както ти не успя
и за миг.
Не че аз съм велик,
но съм искрен до край.
Тази любов опознай.
И сложи на статив,
неугледен и сив,
тази любов да звучи.
Не навеждай очи,
открехни свойта страст,
да останем сами
ти и аз.
И когато накрая
хванем пътя за рая,
по-малко ще ни боли.
Нека обич блести
като пролетно цвете...
Протегни си, любима,
ръцете.