Прости ми, че безумно те обичах,
че повярвах в твойте святи добрини -
тогава с обич името ти сричах
и мечтаех за дълбоки старини.
Прости ми за пропуснатите срещи,
за неподарените от мен цветя,
за всичко в спомените ти горещи,
което лъха, безбрежна самота.
Прости ми, мила, всички мои грешки,
в които пътят към тебе все върви -
така ще знам, че в спомените тежки,
твоят пулс за мен ще тупка и кърви.
Прости ми, че повярвах на очите,
за които дълго страдах и копнях -
тогава с нежност милвах ти косите
и с любовта ти в тъмното горях.
Прости ми, че всеки вопъл в тебе вричах,
че вплитах те във топлите ми рими,
тогава аз все още те обичах,
но вече не, и моля те, прости ми...
От "Вятърът"