Любов, каквато никъде я няма,

любов - от нея се родихме двама,

магия страстна и копнеж, мечтание,

за тебе бях спасяващо дихание,

за мене бе събудено желание...

Любов - почернена е вече,

душата ти лети във Рая... надалече...

сълза отронвам - тъжна и сама,

сломена съм, без сили за борба

... и търся те... а теб те няма...

невиждаща, нечуваща и разпиляна,

във мрак и тъмнина обляна,

пристъпвам тихо към спасението мое,

прости, че пак ще бъда твоя.

Обичам те, без теб не мога да живея,

да те зърна за едничък миг копнея,

за това на Бог душата си предавам,

да бъдем заедно във Рая се надявам...

Прости ми... обичам те...