Ще дойде ден -

ще ме потърсиш

с ръце треперещи

във мрака син.

С устните си пламнали

ще ме потърсиш...

Ще те целува само дим

от сетната цигара

догоряла.

В очите залютяла,

ей така...

Една сълза -

ужасно закъсняла -

частица тъжно

във безкрая на света...

А мене няма да ме има -

прашинка от всемирния поток...

Щастлива ще се рея

и незрима

далеч от този свят

жесток.

Погребала и ласки,

и омрази,

и болки,

и очакване,

и теб...

И себе си.

И своите прокази...

Ще любя само морския вертеп,

където синьото безкрайно ще ме гали -

забравена,

безплътна

и сама...

Крило на гларус ще припали

кристалче сол

във падаща звезда...