Държиш във джоба, лявата ръка,
Сърцето ти - готово да се пръсне
И клетвата? И тя ли е лъжа
Щом криеше венчалния си пръстен...
Погледахме се! Бях от плът и кръв,
Отново сам, отново закъснял
И зная, че ме помнеше такъв -
Изглеждащ млад, а всъшност остарял.
Дори когато бях далеч от теб,
Аз винаги съм чувствал, че си с мене,
А днес дели ни пръстенът и Бог,
И никога не спиращото време.
Мълчахме само. Паднаха сълзи
Ни клетвата, ни празните ни думи,
Ни вятър в изморените коси
Не би възвърнал всичко по между ни...
Остана в джоба, лявата ръка.
Треперят нецелунатите пръсти,
Които бих целунал на мига,
Ако не бе венчалния ти пръстен!