diva и В.Борджиев
Ако на Белия Свят те нямаше...
Щеше нереално Отвъд да блестиш.
Сред звезден порой - самотна Звезда.
Притихнала във благославяща китка чемшир.
Мъничка капчица Светена Вода.
Ако на Белия Свят те нямаше...
Бих те сътворил от Цветовете на Хаоса.
А не от реброто си... Греховното.
И заедно полетели към Залеза.
Щяхме да свием нейде Гнездото си.
Ако на Белия Свят те нямаше...
Ако ме няма на Белия Свят – измисли ме.
Подари ми на Ангел криле.
И ще ти стана вятър в платната.
Мощен тътен на бурно море.
Ето ме! Аз съществувам.
И идвам реална при теб.
Долепила в гърдите ти гръд ще се сгуша.
Цяла вечност ще остана така -
като птиче в топло гнездо заслушано...
В шепота влюбен на свойто сърце.
А ти в прегръдката силна пази ме.
Че съм лесно ранима...
И ме обичай.