Бледнеят спомени, едва се долавят,
отразени в лабиринта от мисли. 
Само незарасналите белези оставят 
следи по огледалата му чисти.  

Оглеждам се-образ неясен.
Вече свикнах с това, че съм друг.
Че съм станал отшелник злощастен,
излъчващ ту жега, ту студ.

             ***

Промяната разклати здравите устои.
Моята промяна-кипяща и себична.
Рухнаха бетонните колони,
на нашата любов трагична.

Спря ръцете ми груби да гали 
зефира полъхващ довчера от тебе.
Стихна огъня, с който запали
най-съкровените чувства у мене.

Ярост набъбва.В гръдта ми напира.
Разкъсва плътта и оскъдна.
Ражда се гнева, когато умира
надеждата, че мога да те върна.

Нямата истина удря с камшик.
Спуска под липите тъмно наметало,-
там, където роди се в оня миг
нашето велико светло начало.
 
Бавно ограбчва булевардите пушек.
Аромата пролетен тихо души.
Загива в градините цъфтящия люляк-  
цвета на погубените наши души.

Дъжд киселинен упорито разяжда
в завистта си очите ми сиви.
Та аз бях сляп!Защо ли ме наказва?!
От слепец ли утеха ще дири?!

Виждах само теб и светлината,
от свещта в ръката ти вяла.
Държеше я над мене горката,
присъдата на дните изживяла.

Виновен съм!-вече признавам
за грешките мои предишни.
През каения всуе осъзнавам,
каения късни и излишни.

            ***  

Стоя сега вглъбен и отлъчен    
зад лабиринт на сива празнота.
Оглеждам се ням и беззрачен
в безкрайни изкривени огледала.

И когато понякога Ерос      
ги обстрелва със свойте стрели,
те блъскат се в тях и отхвърчат,
рикоширайки далече встрани...