Защо тъй скромно се усмихваш

Защо с наведена глава

В душата ми неволно ти проникваш

Не съм виновен за това

Душата ми като камбана чиста

Ти виждаш! Грях ли е това

Дали енергията ми лъчиста

Обостря твойте сетива

Като китарна струна съм опънат

Звъня на всяка честота

Звукът ми от сърцето е откъснат

Отдаден е на вечноста

От твойта болка предизвикан

От твоята бездънна чистота

Като на разпит със мъчения извикан

Туй е любов. Пресвята простота.

Вярвам ти!!!!

12.08.2009/ 00:00часа