Появи се ненадейно,
сякаш като из тъма,
слънцето отново блесна -
стопли ледена душа.
С тихи стъпки ти навлезе
трайно в моята съдба,
къс по къс разби сърцето,
взе ми всичко на света.
Казваш пак, че ме обичаш...
Истина ли е това?
Дали пак не се надсмиваш
над ранената душа?
Диляна Пенчева