StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,893
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,506
   Точки: 2,655,434
   Съобщения: 162,425
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,783

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПРИКАЗКО МОЯ...

                               

В ОЧИТЕ СИ НОСЯ СИНЬОТО НЕБЕ,
В ДУШАТА- КРИЛЕ НА ПТИЦА ВОЛНА,
ПРОСТОРА ВСЕ МЕ МАМИ И ЗОВЕ
КОПНЕЖА СИ ВИНАГИ ДА ДОГОНВАМ.

ДА БЕШЕ ТОЙ СЪН... ЩЯХ ДА СЕ СЪБУДЯ,
ДА БЕШЕ ДУМА... ЩЯХ ДА Я ИЗРЕКА,
ДА БЕШЕ ВЯТЪР... ЩЯХ ДА СТАНА БУРЯ,
НО Е КОПНЕЖ И С НЕГО  ЩЕ  ГОРЯ. 

ПРИКАЗКО МОЯ  КРАСИВА, БЕЗКРАЙНА,
ЖИВЕЕЩА ВИНАГИ В МОЕТО СЪРЦЕ,
ТИ  СИ  МОЕТО  РАЗКОВНИЧЕ ТАЙНО-
ДЕТЕТО В МЕН, НЕ ЩЕ ДА ПОРАСТЕ...


                                                                            





vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-04-05
прочитания: 283
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 14 (виж препоръчалите)

Вход