С букет от скреж гърди окичила,

Нощта устройва пищно тържество.

В лудешки танц със вятъра развихрена

върти отново  земното кълбо.

Със  звезди обсипала небето,

разпалва мека светлина

над пътя млечен, откъдето

любимия си чака тя.

Не е за Вятъра разляла

във чашите си вино - мрак.

Не е за Бурята постлала

пътеките от пухкав сняг.

И не за тях косите черни

пристигнала е с лунен шал.

И не за тях в очи лъчисти

е този огън заблестял.

Тя друг обича и желае.

Друг е нейният любим.

За него векове мечтае

с един копнеж неутолим.

В Деня е влюбена тя лудо,

а той е тъй недостижим!

И днес едва ли чака чудо,

но пак го чака в здрача син.

Тя с времето си би платила

дори за миг да се сближат,

а после - обич споделила,

би следвала самотния си път.

Затуй в безумен танц със Вятъра

върти тя земното кълбо.

Затуй, изгаряща в очакване,

устройва свойто тържество.