С букет от скреж гърди окичила,
Нощта устройва пищно тържество.
В лудешки танц със вятъра развихрена
върти отново земното кълбо.
Със звезди обсипала небето,
разпалва мека светлина
над пътя млечен, откъдето
любимия си чака тя.
Не е за Вятъра разляла
във чашите си вино - мрак.
Не е за Бурята постлала
пътеките от пухкав сняг.
И не за тях косите черни
пристигнала е с лунен шал.
И не за тях в очи лъчисти
е този огън заблестял.
Тя друг обича и желае.
Друг е нейният любим.
За него векове мечтае
с един копнеж неутолим.
В Деня е влюбена тя лудо,
а той е тъй недостижим!
И днес едва ли чака чудо,
но пак го чака в здрача син.
Тя с времето си би платила
дори за миг да се сближат,
а после - обич споделила,
би следвала самотния си път.
Затуй в безумен танц със Вятъра
върти тя земното кълбо.
Затуй, изгаряща в очакване,
устройва свойто тържество.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me