Вятър полъхва от тебе изпратен,
милва той с твоите ръце-
в този миг тъй обаятелен,
мечтае пак моето сърце.
Далечна си ти, но те чувствам-
шепот в увяхнали клони,
и сладостта на чувствата вкусвам,
през незримите ти електрони.
Гълъбът кацнал на моя прозорец,
маха с крила и ми гука-
от дома ти долетял вестоносец,
носещ надежда за слука.
И душата ми-ручей пресъхнал,
отново извира, клокочи...
Там с водоскока отдъхнал,
възкръсвам в буйно поточе.
В него лебед доплува,
че лебед си ти тъй прекрасен...
И любовта пак тържествува,
в този приказен свят необятен...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me