Удавих се в погледа ти,

а слънцето търси пулса ми.

Запушва уши от грохота на ламаринените ми кръвосъдове,

които стар циганин калайдисва,

изтривайки с мръсен парцал

загорялата по дъното меланхолия.

Замирисва на кал и проговорили риби,

преяли с пресипнала тишина

или с последното ми самочувствие.

Препънах се в погледа ти,

а луната блуждае

по стария калдъръм на душата ми.