Сърцето ми те разпозна,
преди да те съзрат очите.
Било е предопределено
да се срещнем.
Дали и ти усети този ритъм
в кръвта на времето -
всесилна и гореща?
Дали и ти разбра,
че не случайно
се спряха стъпките ни
в онзи древен град,
разкриващ изведнъж
вековни тайни
пред двама скитници
прегърнали нощта?
Така се сляхме
най-напред в душите си,
поискали прозрение.
И после се намериха ръцете,
и очите,
с които водехме неспирен диалог.
Преминахме през нежността,
научихме най-древния език
на сътворение,
от любовта си светехме...
Дали и в следващия си живот
ще се намерим?
Сърцето ми сега е метронoм,
отмерващ такта на онези листопади,
които ще ме доведат при теб.