Търпимостта от себе си мълчаливо събличаме, сред неизбежни предчувствия за невъзможно завръщане към изначалния трепет на сърдечна безконечност и пир. Нощта на две е прегърбена и е скрила всички звезди. В прозореца срещу нас, бездомен вятър приседнал, къса лунните струни на две. Тишината прибира в длани откъслечен тон на сърце. Вали!От душите се свлича грима и пълзи между нас хлад като есен. Изтрезнява безвремието свело очи. На раздяла камшично плющи ни дъжда.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me