По пътя си... разхвърлях самота,
прашец от мен, усмивката от нищото,
не търся в теб, изстрадана мечта,
изплаках се... студено е огнището.


В очите ми... сега растат цветя,
и друг е там, където ти мълчеше,
пътеката... е път през вечността,
човешкото... до болка в мен болеше.


Човешкото... то влачеше съдби,
напред вървях, назад обаче тичах,
поробени... настръхнали вини,
прекръствах ги... дали аз теб обичах?


Не зная... отговора ми... мълчи,
прозрачен е, на дъното е пяна,
и не тъгувам... само малко ме боли
онази... вричащата се измяна...


Която... аз направих... не греша,
синхронна бе... от двамата желана,
поръбен поглед, уморените ръце,
желаеха... а другото го няма...


Желание... за въздух... и небе,
един ефир... от който няма бягане,
не те напускам... само друг краде,
Луната и звездите... преди лягане.


Желание... за малко бистър дъжд,
че локвите горчат, скимтят порочно,
не те изгубвам... стана изведнъж,
ще се завърнем... зная... двупосочно.


1.06.2009 год.