\"Ще ме забравиш! Намери си друг!\"
Ми каза толкоз просто сякаш кихна.
С нашата връзка свърши се! До тук!
Сърцето ми от спазъма притихна...
Разплака се, но тихичко! На ум!
Не искаше да видят колко страда.
А думите кънтяха... Страшен шум!
Замаях се... усетих, че пропадам!
Последно сбогом, за последен път!
Надеждата... окачи на въжето...
Столчето ритна и за мен светът,
пое стремглаво към небитието...
Деня замръкна... въздухът замря!
Повлякоха се облаци дъждовни...
Разцепи гръм душата... заваля!
Не искаше сърцето да те помни...
Валя със дни... със месеци валя!
Годините не стоплиха сърцето...
Щом слънцето не вижда... залиня!
Без любовта от мъка бе превзето!
И празнота... Ужасна празнота...
Една огромна, във душата, яма...
Палачът- спомен чука през нощта,
надгробна плоча на любов голяма!
И до кога?... Кажете?... До кога?
Жадувам вече слънце в тъмнината.
Платих пре-скъпо своята цена...
Спаси ми Боже, моля те, душата!
Прати ми слънце... озапти дъжда!
Една ръка подай ми, за да стана!
Една прегръдка нежна и добра...
Нуждая се, в живота, от промяна!
Надеждите, замрели, възкреси...
Звездите подари ми, за да светя!
Сърцето ми, със обич, зареди...
и нека се превърна в лунно цвете!
И нека да крася света, от днес!
За младите и влюбени да грея...
Полу-съзвездие и полу-човек,
със любовта си знам ще оцелея!