Като чаша кристална за вино
е сърцето ми... Празна уви!
Все очакваща течност пенлива
да докосне студени стени.
Да разплиска любов във сърцето,
във кръвта да излее пожар.
Пак да грейне щастливо лицето
и намеря за болката цяр.
До ръба да е пълна... До горе!
Да прелива дори. Не е грях!
Като всички обичащи хора,
да звъни от веселие и смях.
Ето почна се... капка по капа...
да зареждам света със любов.
Да се стича във празната чашка
медовина от стойностен плод.
Ето румено става лицето...
и в очите звездите блестят.
Със любов се изпълва сърцето
преоткрило към виното път!