Kогато ти стане много криво

и поискаш да се разходиш –

Излез и... потърси ме –

аз ще съм вятърът,

който си играе с немирните треви в полето...

Когато пък сърцето ти се изпълни със радост,

а няма с кого да я споделиш,

слез до реката и се огледай във нея –

аз ще бълбукам в бистрите и води

и ще търся синьото на зениците ти...

Когато от мъка се раздира

най-ценното ти – твоята душа -

то знай, че някой, някъде в мрака

за теб жадува , копнее и  чака

потънал в мисли по тебе сега...

Когато искаш да празнуваш,

а няма на кого да кажеш колко си щастлив –

погледни към хоризонта, усмихни се на слънцето

и ще усетиш, че съм до теб,

че двамата не можем един без друг...

29.11. 2011 г., гр. Велико Търново