Кървав залез, отразяващ се в живото огледало на бистрата река. Слънцето се отразява, но не пари... Не е тъй горещо както допира до твоята душа. Малко, смело водно конче, понесло се на гребена на мощната вълна. И от риф на риф, и от бряг на бряг, то не може да избяга от своята съдба... Също като теб - то не може да избегне ледената самота. Небе тъй ясно, синьо, чисто, също както чувствата, които криеш ти дълбоко в себе си, стаени и чакащи от някой да бъдат предизвикани... Орел, тъй хищен и същевременно красив, разперил величествените си криле над поля и над гори, свободен като вятъра лети... лети... Полет толкова прекрасен, непринуден, искрен точно както твоите мечти... А ти не искаш много - малко щастие и мъничко любов... Малко светлина, малко красота и доброта в крехкия си, като мъничко кокиче, сгушило с във снега, живот...
Нощ се спуска над земята и всичко потъва в непрогледна тъмнина... Но идва лъч от небесата, лъч тъй ярък, тъй светъл... Лъчът идва от една звезда и насочен е именно към теб. Този лъч е призив, покана да дойдеш до мен. Да целуна ръката, създала толкова красота... Да седнеш до мен, да поговорим, да споделим всяка своя мисъл и мечта. Да ти кажа как виждам реката, океана, леда... Как виждам залеза, гората, снега... И да ти кажа, че всичко ми напомня за теб... за любовта...
Дали поне една твоя мечта ще успя да сбъдна - не знам... Но знам, че истински ще те обичам и няма никога да те предам...