Седни до мен, Любов. И отпусни се!Днес отдих дай на всички сетива.Със тебе се опихме до наситас горчив пелин, от билка при това. Седни, Любов, не гледай към вратата…Пелинена, ти пак ме навали.Разлей горчилка стара във сърцата.Понякога от теб, Любов, боли. За мене, ти си моята присъда,откъснат от градината ми плод.Със тебе отредено е да бъда –присъдата “Любов” е до живот. Нали, Любов, когато бяхме младине бе пелин, а билкова роса,не бе присъда, беше ми награда…Сега е време аз да те даря. При мен, Любов, ти още имаш място - какво, че остарял съм... Остани!Със себе си - за тебе съм наясно –ще бъда твой до сетните си дни.