StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,382
   Потребители: 12,303
   Автори: 3,975
   Коментари: 301,225
   Точки: 2,620,967
   Съобщения: 122,330
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ПОСЛЕДНИЯ ИЗГРЕВ

Дишаш тихо до мен,
отминава последни щастлив миг.
Луната осветява нежно твоето лице,
чувам тихата песен на твоето сърце,
погалвам те леко с ръка и си мисля
как да живея без тебе на сутринта?
Не искам да идва утре, не искам да се будиш,
защото ще трябва да си тръгнеш.
Не искам да идва утре, не искам да се будиш,
защото ще трябва да си тръгнеш.
Не искам да идва утре, не спирай да сънуваш,
светлината ще те отнеме от мен с изгрева на утрешния ден.
Не… Не искам… недей, светлина не идвай, спри.
Времето бих опитала да спра, но не искам то да си върви.
Дори слънцето да се стопи, дори да не спира да вали.
Не… Не искам да се буди, не и в утрешния ден
когато вече далеч ще е от мен.
Отправям поглед към тъмното небе,
а звездите сякаш шепната
“не можеш да спреш съдбата,
утре той просто ще затвори вратата”.
А луната студено ме гледа.
Гледа, но не вижда вътре в сърцето,
колко мрачно всъщност е небето.
Бих пленила и слънцето дори, но няма да те пусна
няма де си тръгнеш, не… защото ме е страх,
че няма да се върнеш.
Без теб няма да мога дъх да си поема,
отново ще се чувствам сама и студена,
а може би и сломена.
Не… Не искам… недей, светлина не идвай, спри.
Времето бих спряла, но не искам той да си върви.
Дори слънцето да се стопи, дори да не спира да вали.
Не… Не искам… не се буди, не и в утрешния ден
когато вече далеч ще си от мен.
Часовника не спира да брои,
минута след минута, час след час,
до изгрева остава по-малко от секунда.
Раздялата тихо се готви да застане между нас,
а аз се моля… моля се… и пак се моля.
Не… Не искам… недей, светлина не идвай, спри.
Времето бих спряла, но не искам той да си върви.
Дори слънцето да се стопи, дори да не спира да вали,
да вали безкрайно, поне ща си тук няма да боли.
Не… Не искам да се буди, не и в утрешния ден,
когато вече ще си далеч от мен.
Слънцето изгря…, а ти още спиш до мен
така спокойно както и преди, стават чудеса нали?
Но всъщност зная, че след малко
така ще ме боли.
Когато погледа ни се раздели
и види затворени врати.
И няма да има надежди за тези две съдби.
Между нас ще има просто врати.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2005-01-22
прочитания: 494
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход