Тя го обичаше, тя го жадуваше,

тя знаеше, това е той... кармичният.

Бе го търсила, толкова години,

в очите на този, на онзи и ето...

Появи се като вулкан, необуздан

клокочещ, изригващ, помиташ..

Беше хубаво, беше страшно,

разум загубили, те полетяха...

После дойде съмнението, болката,

страх от свободата, егото...

То ги превзе бавно, но сигурно

полази по тялото, разби сърцето

душата записка като ранена

Разумът каза сурово и нагло:

- Така ви се пада, полудяхте,

свещта си яко запалихте,

от двата края,гореше, гореше...

И завистта предизвикахте,

на онези, дето черни дупки са

Любовта погребали и как

вашия полет ще разрешат,как...

26.11.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ