Ще отпусна глава на любимото рамо,
ще обримча врата с белоснежни ръце.
Ти си мъж и твойто желание само
се докосва до нежното женско сърце.

Ще гадая по тънките прелестни устни
за пожара преправащ през дрехите път.
Ще отпия от тях-нежни и вкусни
ще са моите устни до твоята плът.

Ще отпусна юздите на млада кобила
да препуска до тъмно до алест жребец.
Ще увия гирлянди от слънце и свила,
ще ги сложа до люлката на младенец.

Ще се любя с тебе, както люби зората
необятната шир на узрялата ръж.
Ще се разтворя цялата, както земята
- морна и жадна даже за капчица дъжд.

Ще те имам, както нощта има звездите
и небето светлина ще разплисква.
Не ме оставяй дълго във тъмното скрита
и знай, ще съм твоя, щом ти ме поискаш.