Слънцето опряло хоризонта воден,
с цвят кармин целуна то морето,
в трепкащи води, свят синьо-изумруден
ден заченат се роди отново.
Разстла до тебе оранжева пътека,
протегна и докосна те с лъчи,
искаш ти да литнеш от перце по-лека
отмаляла с притворени очи.
Тихичко шептят наоколо вълните,
проблясват и игриво светлини,
нежен, кротък бриз погали ти косите
и хукна към хълмове и долини.
Плува силует на корабче рибарско
и нещо щурат се рибари там…
отплува към морското безкрайно царство
от вълните и от ветрец люлян.
Теб усетих като полъха на утрин,
пристигнал незнайно от къде,
с твоя поглед в слънчеви лъчи оплетен
потънах във рубин от каркаде.

писма до графиня Д
6.02.2011г.