Не, недей да ме караш да се гледам голяма и смислена.
Има толкова много навирени дамски капризи.
Остави ме на равно, там, където започва най-ниското –
нека чистият сняг е високо над моята риза.

Аз не ща да съм хълм, нито трън през очите на никого.
Има толкова много измами под миглите писани.
Остави ме на тихо, по-далеч от възторзи и кикоти –
та зениците мои да светят, от празното слисани.

Наречи ме мираж, назови ме водица под пясъка.
Има толкова вечни грамади, в гръдта ни затрупани.
Мога само веднъж да се видя голяма сред тясното –
в обичта ми към теб – недопита и недоизкупена.