Да поседнем под старата дюля.
Там въздухът ухае приказно...
И да си спомним за времето,
дето уж ни беше орисано.
А после улисани в спомени
ще помечтаем за сегашно и бъдеще
и думи внезапно отронени
ще ни спомнят за мечти прогонени.
Ела да поседнем под дюлята,
виж старата маса ни кани!
В чаши вино ще налеем,
за тост някой ще подкани...
А глътките във нас ще се разливат,
очи в очи спомените ни събрали,
и нежността в телата ще прелива -
отдавна с тебе пътя сме избрали.
А дюлята ще си ухае на раздяла,
защото знаеш - с тебе сме различни
и виното ще е просто среща
на нашите съдби поединични.
Там под старата дюля
с искрящите чаши в ръце
недоизказаното ще си кажем,
недомисленото - ще отречем.
Горчивата нишка в сладост ще превърнем
в деня на нашата внезапна среща,
безмълвно с поглед ще се питаме
защо допуснахме онази недозряла грешка.
19.09.2010 г. 10.14 ч.