Ще бъда в алена премяна.
Като калинка, ружа или полски мак.
В една поляна пурпурно-огряна
по залез-слънце ще те срещна пак.
В оранжево ще грейна - от възторзи.
Ще се събуди порив закъснял.
И ще откъсна в горските чертози
прекрасен, сочен, дъхав портокал.
Ще бъда в жълто. Като светла фея
мечти-жълтици с теб ще споделя.
С позлатата на изгрева ще влея
душата си във твоята душа.
А после ще обкича със зелено
снагата ти с цвета на младостта.
Душата ми ще пее - изцелена -
до горски извор в злачната трева.
Скочи тогава в перленото синьо
на моята душа. Какъв екстаз!
Гмурни се надълбоко...да откриеш в нея
лазура на небесния атлас.
Да видиш как с лилави полусенки
се спуска вечер в теменужен цвят.
И в приказна мистерия отсенки
танцуват във феерия над нас.
И двама ще преминем под дъгата -
ръка в ръка, сърце в сърце - ведно.
И тя ще стане шарената дрешка
на нашето небесно потекло.
Тогава в бяло - ангел ще засвири
на златна арфа чуден славослов.
И цвят и тон с небесно огледало
отново ще ни върнат - там, при Бог.