По мойта жизнена пътека
пътувах сам на шир и длъж.
Съдбата ми житейска, лека
с жена по-млада срещна ме веднъж.

Обикнах я, а съм в години зрели,
живея сам, откъснат от света,
с любов, с мечти – реалност не видели -
далеч от всяка светска суета.

Сърдечните копнежи пазех в тайна,
заспивайки по име я зовях,
и виждах я като звезда сияйна,
във стихове и в оди я възпях...

Прославях я като богиня млада,
припомнях си за срещите преди,
и таз любов от Бог ми е награда
за преживените от мен беди.

Сърцето ми и днес е пак щастливо.
Щом чуя само нейде и гласа,
при срещите - случайни и на живо -
прославям я пред Бог до небеса!

15 ч., 18 август 2009 г. Mitivan