Замина ти - превърнах се в прозорец,
през който шепна само на Луната...
Замина ти - душата си затворих
и седнах до вратата да те чакам...
Замина и превърнах се в часовник
с танцуващи към нищото минути.
Замина и почувствах се бездомна,
от никой невидяна и от теб нечута.
Замина ти и пролетта заглъхна,
а птиците се свиха по гнездата.
Замина и дори дъждът пресъхна,
а мрака в миг обсеби светлината.
Очите питат - искат да узнаят
чрез уморена от безсъние сълза:
дали при всяко твое \"заминавам\"
така ще идва краят на света?!